>
РОДОПСКИ ХАН
КЪЩА ЗА ГОСТИ
Село Врата / Асеновград
Някой някога е казал: "Всяка планина по височина се стреми Бога да достигне. В Родопа Той сам слиза. Тя е като майчиния скут - дава ласки и любов". Тези думи се потвърждават от многобройните мистични и енергийни места из тази планина, където древните траки, а след тях и християни са изградили свои светилища.
В района на Централни Родопи, в землището на селата ВРАТА ,Сини връх и Мостово са пръснати няколко светилища. Те представляват тракийски модел на света, а трите извисяващи се върха - Караджов камък, Кръстовa гора  и Белинташ - олицетворявали съответно света на мъртвите, света на боговете и този на живите.
През времената центърът на този комплекс от светилища се е менял - в древна Тракия център е бил връх Белинташ, през неолита центърът се измества на Караджов камък, а за християнската религия от най-голямо значение бил Кръстов връх (другото наименивание на Кръстова гора). Съвпадение или не, съвсем наблизо се намира и друго свещено място, свързано с мюсюлманската религия - Енихан Баба теке. Средоточието на толкова окултни места, обединяващо различни религии само потвърждава осезаемата и без друго положителна енергия на Родопите.
Как да стигнете до Караджов камък
До Караджов камък се достига за около час и половина пеша, тръгвайки от Кръстова гора по посока Аязмото. Самото скално светилище се състои от две високи скали, между които сякаш е заседнал едноименният камък.
Преданието, свързано с името на камъка разказва, че малката пещера под него е служела за скривалище на Караджа войвода от с.Яворово. Той се борел за справедливост и отмъщавал на турците за безпощадните им набези в този район.
Известният скален масив е с дължина 400 м, а най-високата му точка е на 20 м. Достъпен е от едната си страна посредством стълба, но като цяло мястото не е обезопасено. По-големите ентусиасти предпочитат да се изкачат върху скалата от стръмната й страна, разбира се, използвайки подходяща екипировка. На върха й с удивление могат да се видят същите оброчни ями като тези от светилището Белинташ.
Общ за всички тракийски светилища се явява ритуалът на полагане на части от предварително разтрошени керамични съдове, изгарянето на дървен материал и други органични материали, което се последва от затрупването им с камъни. На практика при светилищата се забелязват няколко нива на почитане на скалата. Първото ниво е т. нар. ,долна" култова площадка в подножието на скалите. Следва преход към "високата" част на скалите или "възкачване" по изсечени стъпала, а в най-горната част на скалния масив обикновено се откриват малки изсичания, дело на човешка ръка и по-големи естествени скални ями, които древните поклонници са запълвали с дарове.
Любопитно е, че местните хора избягват да говорят за Караджов камък, според тях той е лош камък. За платото на скалата се носят слухове, че е осеяно с много заровени съкровища, които вероятно също са носители на лоша енергия. Догадки има много, но е безспорна истина, че цялата местност наоколо е била на особена почит от всички религии и култури, които са я населявали. Районът на Караджов камък е защитена територия. Тук се намира местообитанието на редки видове животни като черен щъркел, скален орел, сокол скитник, алпийски бързолет, дива коза, дива котка и други.


Караджов камък - светът на мъртвите